Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив.

Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.

4 септември 2022 година
Как мина нощта в Харкив.

Ресторант „ Дубровский ". Вече го няма.

И когато през днешния ден в новините се появят стотици, в миналото щастливи сватбарски фрагменти от този ресторант, не вярвайте!

Да знаете, че на зелените територии на комплекса са били разположени 12 завода за муниции и 8 военни летища. 

Нещо повече – там са били базирани 43 дивизии на нацистите, въоръжени с ракетни комплекси, плюс складове на HIMARS и друго оръжие, доставено по ленд-лиз. 

И още (само не казвайте на никого) там е имало секретни лаборатории за развъждане на смъртоносни прилепи, основани за преместване на Коронавирус от Харкив в Рязан.

Мислех, че към този момент е невероятно да ви мразя по-силно…

9 септември 2022 година
– Как сте там?

– Много ли гърми?

– Ти жива ли си?

Харкив. Последните няколко дни обстрелите не стихват ни през деня, ни нощем. Близките ни пишат и се обаждат по телефона, тревожат се. 

Благодаря ви, хора! Помнете ли, още пролетта ние се обиждахме – „ една нещастна ракета да падне в Киев, и всички телевизионни канали единствено за това приказват, а нас ни убива-а-ат всеки ден… “

Цупехме се като деца в детската градина.

А в този момент, пуснеш ли новините – само Харкив, Харкив, Харкив.

Ъхъ. Гръмогласно. Всеки час – минус жилищен блок, минус хотел, минус пазар, минус училище… И за жалост – минус живот. 

Но знаете ли…

Може и да не ми повярвате, само че към този момент не ни е боязън.

Жива истина, кълна ви се, страхът изчезна. 

Остана един въпрос: „ Че кого желаете да изплашите тук, фанатици недни?! ".

Дори моето куче към този момент не бяга от балкона, когато се включва сирената. Е, може постепенно и мързеливо да се отдръпна в банята, когато напълно наоколо нещо се взриви,  „ Искандер “, да кажем. 

Като през вчерашния ден да вземем за пример, когато разпердушиниха хлебозавода, а той е на километър от нашия блок. 

Да, стъклата се разхвърчаха, и какво от това? Боже мой, та така и така в нашата Салтовка към този момент съвсем не останаха стъкла.

Знаете ли какво в действителност впечатлява?

Вчерашните потресаващи видеа от освободената Балаклея (градчето в Харкивската област, което половин година беше в окупация), където локалните хора посрещат нашите момчета, падайки на колене (Господи, по какъв начин плаках). Където бабичките се хвърлят в прегръдките на украинските бойци и ги целуват. 

Не мога да се въздържам, пиша и отново рева..

Та да знаете, мръсни рашисти – ние, жителите на Харкив, към този момент не се опасяваме. 

Хвърляйте вашите ракети, копелета. От изтощение, от боязън, от тъпота. Ние ще отърсим бетонната прахуляк от главите си и продължим по-нататък. Ние бързаме за работа. 

Сто пъти гледах как жълто-синьото знаме се издига вместо трикольорния парцал в дребното градче. 

И още 100 пъти ще виждам.

Под сирената, под гърмежите, под плача на пожарникарските коли на моята улица. 

Нашите настъпват. Победата е близо. Даже да умреш не е ужасно. 

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.

Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко
Още по темата